* * *
Бре, Никола, Никола,
кара-къшла Никола,
карагюзел Никола.
Снощи, мамо, отидох
на белите Дунави.
Там си, мамо, заварих
едно русо девойче -
на бял камък седеше,
огледало държеше,
бяло лице миеше,
черни очи стрялкаше.
Погледнах я, не видя.
Сбутах коня към нея -
хукна мома да бяга,
аз й викам подире:
- Мър, стой, момне ле, не бягай -
аз съм у вас дохождал,
с баща ти съм ял и пил,
със майка ти хортувал,
със брата ти кавулил
тебе мене да дадат.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019