* * *
Станка платно белеше
на речица бистрица,
покрай тъмна тъмница.
Турчин иде отдолу,
Стана скочи, да бяга,
турчин Станки думаше:
- Стой, Стано льо, не бягай,
ти се моя, та моя,
аз съм у вас доходял,
с тейно ти съм пил и ял,
с майка ти съм хортувал,
тебе, Стано, сгледовал,
буля ти ме изпраща...
У вази си забравих
тънка пушка бойлийка,
остра сабя френгийка.
На пушката й вързано
жълта кърпа махрама,
във кърпата й вързано
моя пръстен маламен;
на пръстена й излято
твойто име и мойто:
твоето име - Стано льо,
моето име - Стояне.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019