* * *
Пиян идам от града, леле,
стретив мома в ливада.
Прибрав да я целивам,
пърсна мома да бегат.
Аз й реков, надреков:
- Немой, моме, не бегай,
ти си моя, пак моя!
Сношчи сум бил дома ти,
ройно вино сум пило;
немав да си поплатам,
реим сабя остаив,
на сабята махрама,
во махрама хиляда,
во хиляда злят пръстен.
Махрамата - татку ти,
а сабята - брату ти;
хилядата - майке ти,
злати пръстен за тебе,
а ти, моме, за мене!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019