* * *
Стано, Стано хубава,
на бял Дунав отишла,
бяло лице миеше.
Колкото го миеше,
дваж по-бяло ставаше.
Турчин иде отдолу,
кара коня към Станка,
Станка хукна да бяга.
Турчин Станка думаше:
- Постой, Станке ле, ни бягай,
аз съм у вас довадял,
със майка ти хляб съм ял,
със баща ти вино пил,
със батя ти ракия,
тебе, Стано, съгледовал.
Ази имам, Станке ле,
тънка бяла махрама,
в махрамата вързана
два сребърни пръстена,
на пръстенте писано
моето име и твойто.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019