* * *
Хей, джанъм, Лилиянам,
свидай коня над вода.
Кон вода не пие,
а най гледа брегове.
На брегове бял камък,
а на камъка девойка,
бяло си лице миеше,
църни си очи стреляше,
тежки си вежди кършеше.
Юначе отсреща седеше
и на юначе думаше:
- Бре, юначе гидийо,
бре, юначе будала,
не ми гледай кончето,
а най гледай момата.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019