* * *
Заправил Гьорги калдъръм
на лозенските пътьове,
да вървят моми и момци.
Вървели, прередили се,
и Рада рече да мине,
косата й се закачи
на Гьоргевите ножове.
Рада на Гьорге думаше:
- Пусни ме, пусни, Гьорге ле,
ей де го буба де гледа,
ей де го батю де иде,
ей де я буля де вика:
"Мар върви, върви, със Радо!"
Гьорги на Рада думаше:
- Няма те пусна, Радо льо,
да знаеш, Радо, да помниш (2)
как се на момък присмива.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019