* * *
- Ходих горе, ходих долу,
нийде ми село не хареса,
освен село Марийкино,
Марийкино, гъркинкино.
Марийчица, гъркинчица,
по двор ходи, хоро води -
разкопчана, разплетена,
гологлава, нарисена.
Аз поседях, та погледах,
на кон крака отмаляха,
пък моите ме заболяха.
Сведох клонче, вързах конче,
че се хванах на хорото
до Марийка, до гъркинка.
Нам що играх, поиграх,
застъпих й жълтите чехли,
окалях й месювите.
Кат' викнаха девет братя,
девет братя Марийкини -
на Марийка глава булят,
пък над мене остър нож!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019