* * *
Снощи отидох, отидох
на банкаклия за вода,
кончето да си напоя
студена вода ледена -
там си заварих, мамо ле,
едно ми бяло момиче.
На бял ми камък седеше,
бели си крака миеше,
с бял ги пещемал триеше.
Азе му нищо не рекох,
кръшна момиче да бяга,
азе му ту-час продумах:
- Стой ми, девойко, не бягай,
нема ти нищо аз сторя!
Кончето ще си напоя
от тази вода студена,
студена, още ледена
и ще се у нас повърна,
без да ти нищо направя!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019