* * *
Мари Маро, Маврудо!
Мара вода налива, (2)
Ермилия разлива, (2)
я Мара му думаше:
- Ермилийо гидию, (2)
не разливай водата, (2)
не разливай ведрата,
не надпивай водата, (2)
че е вода студена, (2)
студена й като лед, (2)
я блага й като мед. (2)
Снощи ме й мама видяла
заран ми се й карала (2)
зарад тебе на мене:
- Мари Маро, Маврудо,
та кой беше тоз гидия,
дето с тебе стоеше, (2)
ръцети ти държеше,
пръстите ти кършеше, (2)
пръстени ти падаха, (2)
овчари ги сбираха, (2)
кавали ги лепяха, (2)
низ гората свиреха,
гората люлееха, (2)
на тебе са смееха!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019