* * *
Драгано льо, Драганке!
Що е лоша майка ти,
та те нийде не пущи,
не на хоро, не не сбор,
не на студен кладенец?
Бог помогна Драганки -
разболя се майка й,
поискала водица;
подрънкали ведрица,
че то нема ни капка;
проводила Драганка
за студена водица.
Че й грабнала ведрица,
че на геран отиде,
там завари Драганка
дор три хора играят,
дори три хора, три сбора;
че се хвана Драганка
при Илия гидия.
Илия се повива, -
Драгани колан извива;
Илия отстъпва, -
Драгани чехли настъпва.
Драганка му думаше:
- Бре, Илия гидия,
не се, Илия, повивай,
не ми колан извивай;
не се, Илия, отстъпвай,
не ми чехли настъпвай -
бързам у нас да ида,
мама болна оставих,
тя поиска водица.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019