* * *
Петрунчице, Петрунчице,
бре Петрунке, гиди малай моме!
Петрунчица хоро води.
Де се увзе чужди юнак,
та се хвана до Петрунка -
със ръце й колан троши,
със нозе й поли гази.
Петрунка има девет бракья:
- Ой ле вие мои бракья,
заключете с пръстен гора,
замрежете мрежом поле,
та хванете тай делия,
не го бийте, ни карайте,
куд мене го докарайте,
я кье бия, я кье карам,
на хладната механица
по ясната месечина.
Ка дочуха нейни бракья,
заключиха с пръстен гора,
замрежиха мрежом поле,
та хванаха тай делия.
Не го биха, ни караха,
куд нея го докараха,
тя го била, тя карала
на хладната механица
по ясната месечина.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019