* * *
Иван мома тера, мори,
от село на село,
Иван мома тера
от село на село,
от града на града,
та го нигде Иван
мома не хареса,
дур отиде Иван
на Будима града,
там си найде Иван
от три върсти хоро -
девойка ми води
на двеста юнака,
на триста девойки.
Стоя Иван, стоя,
стоя, настоя се,
гледа Иван, гледа,
гледа, нагледа се -
ноги му са Иван
дърво подървиха,
очи му са Иван
мреном помрениха.
Та се фати Иван
на връх на хорото
до малка девойка.
Дваж хоро извъртя,
триж мома настъпи,
мома по чорапа,
на дясната нога,
на малинко пръстче.
Девойка му вели:
- Юначе, юначе,
чуждо селянинче,
кротко хоро води,
кротинко стъпнувай,
ситнинко хрипнувай,
нимой ме настъпяй,
че девойка има
деветина братя,
наспротиво седят,
та кье те догледат,
беда кье те бедят,
глоба кье те глобят.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019