* * *
- Мома Тодоро, вишна черешо,
все коги мина, мина-замина,
покрай вашите равни дворове,
твоята майка все с теб се кара,
все с теб се кара, все зарад мене;
дали не си й рано станала,
рано станала, огън наклала,
огън наклала, къща помела?
- Какво да ми са мама не кара?
Се коги минеш, минеш-заминеш
покрай нашите равни дворове,
с ключове зръкаш, пцетата дразниш,
със чизми тропаш, калдъръме крътиш.
- Отка е била такваз работа,
аз ще убия на други друми
и ще залибя па друга мома,
па друга мома, па по-хубава.
- Оди си, либе, както си ходиш,
тропай си, либе, както си тропаш;
мама е стара, нека се кара,
тя забравила млади години,
млади години и верни думи.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019