* * *
Съде ходи чужди юнак,
съде ходи, обиходи,
нийде село не хареса,
нийде село, нийде хоро,
дур отиде в това село,
в това село Петрункино,
Петрункино, Маринкино.
Там играят до три хора -
първо хоро все невести,
второ хоро все ергени,
трето хоро все девойки.
Па постоя чужди юнак,
па постоя, та погледа,
дур му коньо не продума:
- Леле, варай, чужди юнак,
мои нозе дръвля ли са,
мое сърце камик ли е,
мои очи свещи ли са?
Побий колец, вържи коня,
та се хвани у хорото,
та го скърши, та го сломи -
като овчар вакло агне,
като турчин кокошчица!
Поби колец чужди юнак,
поби колец, върза коньо,
па се хвана у хорото,
до Петрунка, до Марийка!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019