* * *
Вита се гора развила,
зад нея има и друга,
зад друга има и трета,
у трета - поле широко,
сред поле - село големо,
сред село - хоро големо.
Хубава мома изводи -
кърши се като тръстика,
виши се като шиблика.
Бела е като бел памук,
цървена - като ябълка.
Де Стоян, Стоян де гледа -
очи му се изгледаа,
нозе му се подървия.
Загна се Стоян, хвана се.
Дружина му се смеея:
- Стояне, море Стояне,
като не си бил кадърен,
защо се баре закачаш?
Малка ти мома надвила!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019