* * *
Сладка вода медена,
мари Маро, Маврудо...
Мара вода налива
А Мара му думаше:
- Ермилийо гидийо,
не разливай ведрата,
не напивай водата,
че е вода студена,
студена, ледена,
сладка и медена.
Снощи ме мама видяла,
заран ми се е карала
заради тебе на мене:
- Мари Маро, Маврудо,
кой беше този гиди,
дето с тебе снощи стоеше,
ръцете ти държеше,
пръстите ти кършеше.
пръстите ти кършеше,
пръстени ти падаха,
овчари ги събираха,
кавали ги лееха,
низ гората свиреха,
гората люлееха,
на тебе се смееха:
"Мари Маро, Маврудо,
та кой беше тоз гидия,
дето с тебе стоеше!?"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019