* * *

Надхвалване на овца, нива и лоза

Похвалила се равната нива,
хей, Коладе ле, мой Коладе:
- Нека да дойде моя си месец,
моя си месец, жетваря месец,
вий да видите как се отплаща,
как се отплаща равната нива -
изкрай ми докрай все наредена,
все с тежки кръстци кит накитена.
Де я зачула белата лоза,
тя отговаря белата лоза:
- Я не се хвали, ниво, пред мене,
нека да дойде моя си месец,
моя си месец, Благовещене,
вий да видите как се отплаща,
как се отплаща ваклата овца -
вити кошари, вакли агънца,
едно ми скача, друго ми блее,
едно през друго все по-хубави.
Де я зачула белата лоза,
тя отговаря белата лоза:
- Я не се хвали, звизке, пред мене,
нека да дойде моя си месец,
моя си месец, гроздан ми месец,
вий да видите как се отплаща,
как се отплаща бялата лоза:
отдол до горе все окичена,
все с гроздаци все навесена.

 

Венчан, Провадийско; коледна - на къщата (Архив ИМ-БАН, папка 35, 1930 г.; =БНТ 13/1965, № 506 - "Похвалила се равната нива").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016