* * *
Марко с майкя си да вечера
суха леба и вино червено;
па се Марко под мустак подсмива,
а майкя му потийом говори:
- Що се, Марко, под мустак подсмиваш?
Дал' се смееш мене на старости,
ил' се смееш на суха вечеря?
Отговора Марко Кралевити:
- На сърце ми лежи, мила майко, една люта рана.
Не е било, мила майко, люта рана,
а ми е било Севда голема!
Севдините очи, мила мамо, две черни череши;
Севдините вегьи, мима мамо, тънки пиявици;
Севдината снага, мила мамо, дъска рендосана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017