* * *
- На сърце ме яде, мила мамо, на сърце ме яде,
ох, на сърце ме яде, мила мамо, пуста люта змия!
То не било змия, но ми било Севда.
Севдините очи са черни череши.
Иди ми я искай, дано ми я дадат!
Ако ти я дадат, ти се позабави;
ако не я дадат, ти си скоро дойди!
Аз ще да забегна по манастирите;
па ще да си стана младо изповедче.
Па ще да дохаждат и младо и старо,
и младо и старо да ги изповядам.
И Севда ще дойде да я изповядам,
що е грех сторила на млади години!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017