* * *

Момък иска хубавата Севда

- На сърце ме яде, мила мамо, на сърце ме яде,
ах, на сърце ме яде, мила мамо, тая люта змия.
Не ми било змия, най ми било Севда.
Севда платно ткае, на Бога се моли:
- Кросно да се строши, навън да излезнем,
навън да излезнем, с либе да се видим,
с либе да се видим, либе църнооко,
либе църнооко, тънко, та високо.

 

Извор, Брезнишко (СбНУ 49/1958, № 277 - "На сърце люта змия").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017