* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Тънка се й ела привела,
привела, та се скършила.
Мома се с рода прощава,
с майчина рода, с бащина:
- Прощавай, родо голяма,
на раздяла, майчице,
ще ти се, мамо, помоля
цветето да ми поливаш
заран със ситна росица,
на пладне с сълзи горещи,
вечер със вода студена!

 

Войнягово, Карловско; сватбена - на прощаване (СбНУ 46/1953, № 448 - "Мома се прощава с майка си"; =БНТ 5/1962, с. 553 - "Елха се вие, превива - 3").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020