* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела си клони превива,
девойче се с род прощава:
- Постой почакай, деверко,
да кажа нещо майци си,
устай си, сбогом, майчице,
сама без рожба голяма.
Стига си мамо, плакала
на тебе, майко, устаям
градина зелен босилек,
заран и вечер да го поливаш
за мене, мамо, си спомняй.

 

Угърчин, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020