* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с майка прощава:
- Прощавай, майко и татко,
досега съм слушала,
слушала, майко, питала,
а отсега нататък -
стара свекърва и свекър
и мойто либе Никола.
Я слушай, майко, послушай,
какво ще тебе да реча -
цветето да ми поливаш,
нито да съхне, ни вехне,
както бех, майко, при тебе:
лицето ми неизсъхнало,
неизсъхнало, неповехнало,
снагата ми непрекършена,
непрекършена, неполомена.

 

Старо село, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020