* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голяма,
и ти, рожделна майчице!
Халал ми прави, майчице,
дено си ме носила
девет месеци на сърце
и три години на ръки.
Тебе, майчо, остаям
в градинка ранен босилек.
Немой го, майчо, остая
ами го често поливай
с росица сутрин и вечер,
с дребни сълзици по обед.

 

Смолян, кв.Устово (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020