* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Китко зелена, червена,
сега ми стана, китко льо, (2)
осемнадесте години
как си те прашам, заливам
и вечеро те покривам
със копринена корпица,
да тъ не пари сланона,
да те не дуе ветерон.
Сега те, китко, оставям
на мойна сестра по-малка,
тя да те праши, залива
и вечер да те покрива.

 

Карлуково, Пашмаклийско, дн. Славейно, Смолянско; сватбена - хороводна (СбНУ 39/1934, Стоин, № 201; =БНТ 13/1965, № 720 - "Китко зелена, червена").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020