* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Повърни се, девойко,
викаше те макя ти,
много ти са сватове,
малко ти са дарове,
дари да ти придаде.
А она им говори:
- Дружки, мили дружчици,
да речете на мама
да ми цвекье полива
дзаран, вечер с водица,
а на пладне сос съзи.
Падна мома, потахна,
у тих бели Дунава -
до нейде се виждаше
на коня грива решена,
на мома бела прекровка,
до нейде мома потахна,
синджир й девер за ръка,
тевна й мъгла прекровка.

 

Рила, Дупнишко; сватбена - на прощаване с близките (СбНУ 8/1892, с. 74; =Осинин-Душата 1945, № 105; =Осинин-Дърво 1955, с. 144; =БНТ 7/1962, с. 178 - "Повърни се, девойко"; =БНПП 2/1981, с. 375 - "Повърни се, девойко").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020