* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Маргидо луда-безумна!
Море, ти се, лудо, хвалеше,
хвалеше се, море, кълнеше,
че ти по рабер не ходиш!
Кой ми те тебе излъга?
- Мене си ме излъгаха
гидиинските душмани
със златените папуци,
със шарените терлици.
- Своя си майка оставяш,
на чужда "мале" кье речеш?
своя си баща оставяш,
на чужди "баща" кье речеш;
своя си брата оставяш,
на чужди "братче" кье речеш...
Кой кье ти дворе размете?
Кой кье ти къщата смете?
Кой кье ти цвете поее?
А тя им веле, говори:
- Брате ле, малко деверче,
я отпусни ми ръката,
ръката, па и ръкава,
аз да се назад повърна,
да си поръчам-наръчам
на мойта сестра най-малка,
тя да ми двори размете,
тя да ми къща помете,
и да ми цвете полее.

 

Просеник, Серско - Гърция (Веркович 1860, № 214; =Верковиќ 1/1985, № 214; =Ангелов-Вакарелски 1946, № 281 - "Мома се с рода прощава - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020