* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Прощавай, мамо, прощавай!
Досега бяхме наедно,
отсега жива раздяла -
със свекър и със свекърва,
със зълва и със девери
и със по-стари етърви.
Прощавай, мамо, прощавай!
Цветето да ми поливаш
заран със ситна росица,
я на пладнина с водица,
я вечер, мамо, със сълзи!

 

Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна; сватбена - на прощаване с близките (Върбански 1910, № 251; =Арнаудов-Лирика 1942, № 98 - "Прощавай, мамо"; =Осинин-Душата 1945, № 103-1; =Керемидчиев 1948, № 28 - "Прощавай, мамо, прощавай!"; =Осинин-Дърво 1955, с. 143).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020