* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Прощавай, мамо, прощавай,
прощавай, не ме забравяй,
аз вече, мамо, отивам
при чужда майка и баща,
при зълви и при девери
и при по-стари етърви.
Прощавай, мамо, прощавай,
прощавай, не ме забравяй!
Ти да ми, майко, поливаш
моята лятна градинка
заран със ситна росица,
а на пладне - с водица,
а вечер, мамо, със сълзи."

 

Преображенци, Айтоско; сватбена - когато извеждат булката от бащиния й дом (Николова 2006, с. 72).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020