* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, рода голяма
и ти, майко, от мене.
Ах, дали ще ми е весело
При друга майка момкова.
Дали ще найда и там
твоята ука майчина?
На тебе, майко, оставям
цветята да ми поливаш
сутрин рано по зори
днеска към пладне с вода,
а по вечер със сълзи.

 

Попица, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020