* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голяма,
и ти рождена майчице,
дето си мене носила
девет месеци на сърце
и три години на ръка.
На тебе, майко, оставям
в градина ранен босилек.
Немой го, майко, оставя,
ами го често поливай
с росица сутрин и вечер
с дребни сълзици по обед.

 

Писаница, Смолянско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020