* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Китко зелена, кръвена,
сега ми станваш, китко льо,
осемнадесет години,
как си те прашам, заливам
и вечер те покривам
с копринена кърпица,
да те не пари сланона,
да те не брули ветрона.
Сега те, китко, оставям
на мойна сестра по-малка,
тя да те праши, залива
и вечер да те покрива
с копринена кърпица,
с алено миндилче.

 

Момчиловци, Смолянско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020