* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, мамо, прощавай,
досега бяхме заедно,
отсега - жива раздяла.
Аз ще да, мамо, да ида,
при свекър и при свекърва,
при зълви и при девери.
Цветето да ми поливаш,
заран със ситна росица,
на пладнина с водица,
а вечер, мамо, със сълзи!

 

Лом Черковна, Беленско; сватбена (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020