* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
девойка се с рода прощава.
Девойка дума деверу:
- Постой, почакай, деверко,
да кажа нещо майце си!
- Остай си сбогом, майчице,
сама без рожба галена.
Дали ще ми е весело,
при чужда майка момкова,
дали ще найда, сирота,
и тамо твойта поука
и твойто, мале, гледане.
В градинка ситен босилек -
недей го, мамо, забравя,
ами го често поливай
сутрин и вечер с водица,
денем по пладне със сълзи!

 

Лазар Станево, Луковитско; сватбена - като плетат булката (НПЛов. 1970, с. 1007 - "Мома се с рода прощава").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020