* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вива, превива,
мома се с рода прощава:
- Оставай сбогом, майчице,
сама без рожба галена,
при чужди хора ще ида,
при чужди баща и майка.
Ала ще да ти заръчам
цветята да ми поливаш
с росица заран и вечер,
със дребни сълзи по пладне.

 

Жеравна, Котленско; сватбена - в неделя, когато обличат булката, на прибулване (на "бухлене") (СбНУ 63/2007, № 452).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020