* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вива, превива,
мома се с майка прощава:
- Прощавай, майко рождена
и вие, мили родове,
че ази далеко отивам
по младо момче Никола.
А тизе, мила майчице,
за мене нема да тъжиш.
Едно ще те само помола -
цветото да ми поливаш,
цветето да ми е весело!
Сутрин го, майко, поливай
сьс твоите топли сълзици,
вечер го, майко, обирай
със моите сладки думици!
Така ще, майко, да караш
доде ти дойдем на гости!

 

Хайредин, Оряховско; сватбена (Манкова 2012, № 1.64).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020