* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вива, превива, (2)
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голема,
и тизе, майко рождена,
и тизе, татко по-рожден,
досега съм ви слушало, (2)
отсега нема да слушам,
най ще да слушам, да слушам
момкова рода голема,
момкова майка рождена.
Постой, почекай, деверо,
да кажа нещо на мама:
Мале ле, стара майчице,
азе си, мамо, отивам,
тебе те, мамо, оставям
често в градина да идеш,
цветето да ми поливаш
сутрин и вечер със вода,
а къде пладне - със сълзи.

 

Горна Василица, Ихтиманско; сватбена - когато извеждат булката (Стоин-Самок. 1975, № 430).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020