* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Слънцето трепти, изгрява,
Надка се с майка прощава:
- Прощавай, майко, забравяй!
Досега бяхме наедно,
а сега жива раздяла.
Цветето да ни поливаш -
сутрин и вечер с водица,
със бистри сълзи на пладне!
Да даваш, майко, да даваш,
на мойте дружки, да даваш,
дет' съм ги, майко, садила,
садила и поливала.

 

Горица, Поморийско; сватбена - когато кръстницата прибулва булката (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020