* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с род се прощава:
- Прощавай, майко, прощавай,
до седям пътя прощавай!
Ази се с тебе разделям,
при чужда майка отивам,
при чужда майка момкова,
на нея "мамо" ще кажа!
На тебе, майко, оставям
моята равна градинка
със жълта, мамо, латинка
и ситен, дребян босилек.
Сутрин ги, мамо, поливай
студена бистра водица,
вечер ги, мамо, поливай
със бистри сълзи майчини!

 

Дълбоки, Старозагорско; сватбена - на прибулване (СбНУ 64/2012, № 659 - "Прощавай, майко, прощавай").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020