* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела си върши превива,
мома се с рода прощава,
с бащини двори големи,
с нейната равна градинка.
- Прощавай, мамо, прощавай.
Цветето не ми забравяй,
сутрин го, мамо, поливай
със ситна бистра росица,
а вечер, мамо, със сълзи.
Прощавай, мамо, прощавай,
Прощавай, не ме забравяй.
На друга къща отивам
при свекър и при свекърва,
при зълви и при девери.

 

Черна гора, Чирпанско; сватбена (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020