* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Китко льо, китко зелена,
зелена, по още кръвена,
сега ми стана, китко льо,
на осемнайсет години,
как си те прашам, покривам
с аленкону миндилъче,
да те не пари сланъна.
Сега те, китко, оставям
на мойта сестра по-малка,
та да те праши и полива
и вечер да те покрива
с аленкону миндилъче,
да те не гори сланъна.

 

Чепеларе, Асеновградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020