* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Караш ме, мале ле, караш ме,
караш ме, напобиваш ме,
че ти дворите не мета
и ти хюзметет не права,
ме сега вейке ще с'пода
далеко и по-далеко
през девекь села далеко,
дето пилците зимоват,
зимоват, пък не летоват.
Ти пъкьовете ще гледаш
и пътниците ще питаш.
Очите ще те заболят
по пъкьовете да гледаш
и пътниците да питаш.
Босилек саден оставям
ти да го, мале, заливаш
вечер и сутрин с водица,
на пладне, мале, със сълзи.

 

Василико, дн. Царево; сватбена - когато прибулват булката (Стоин-ИЗТр. 1939, с. 202, № 509; =БНТ 5/1962, с. 551 - "Караш ме, мале!"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 702; =Христов 1994, с. 135).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020