* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава
и на майка си думаше:
- Прощавай, мамо, прощавай (2)
досега бяхме заедно, (2)
а сега - жива раздяла.
Отсега свекър, свекърва,
по-малки зълви, девери.
Цветето да ми поливаш,
сутрин и вечер с водица, (2)
на пладне с бистри сълзици.

 

Брестовене, Кубратско; инф. род. в Лопян, Ботевградско; сватбена (Стоев-Христов 2007, № 16; =Христов 2010, № 72).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020