* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с рода, ле, прощава:
- Постой, почакай, деверо,
да кажа нещо майци си!
- Остай си, сбогом, майчице,
сама без рожба галена.
Дали ще ми е весело,
при гизда майка момкова.
Дали ще намеря сирота
и там от твойто милване,
и твойте думи медени,
и твойта ука майчина.
На тебе, мамо, оставям
в градина дребен босилек,
недей го, мамо, забравя,
а ми го често поливай -
сутрин и вечер с росица,
с дребни сълзици по пладне!

 

Боженците, Габровско; сватбена - на прощаване с близките (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020