* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Снощи ойдох, мале ле, джанъм, снощи ойдох, мале ле,
у зелено ливаде,
там заварих, мале ле,
мойто либе легнало,
легнало либе заспало,
с бела се капа прикрило.
Ситна го роса избила,
ситна е, ситна като дъжд,
едра е, едра като град,
бела е, бела като снег.
Я постоях, погледах,
жал ми бе да го събудим,
па си при него полегнах.
Сутрина кат се събудих,
мойто либе бегало,
студен камик турило
и на него писало:
"Тодорке ле, либе ле,
кой не знае да либи,
защо ли се зафаша
со мене любов да води!"

 

Злокучене, Самоковско; седенкарска (Стоин-Самок. 1975, № 212 - "При заспалото либе").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017