* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Снощи легнах, та заспах, та заспах, Севдано ле, любе ле,
насъне ми се присъни, присъни,
насъне като наяве, наяве,
мома с бели хустане, хустане,
и зелено ръкавье, ръкавье.
Га се сепнах, разбудих, разбудих,
че коминът целувам, целувам,
и главните прегръщам, прегръщам,
студен камен до мене, до мене!
Мари ти ли го донесе, донесе,
тоя камен при мене, при мене?
- Я ме майка не пуща, не пуща, Иване ле, любе ле,
деньня повън да ходя, да ходя,
камо ли нъщом да дойда, да дойда,
камен да ти донесам, донесам!

 

Заберново, Малкотърновско; хороводна (СбНУ 57/1983, № 1345 - "Комина целувам, главните прегръщам"); нъщом - нощем.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017