* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспало ми лудо-младо,
чим заспало, с'н видело, -
на руку му млада мома,
а на другу сиви сокол,
више главу бардак вода;
џапе лудо, пробуди се, -
нема мома, нема сокол,
нити има бардак вода...
Вади ножи да се боде,
трже пушка да се гађа.
Спазила га стара нана:
- Немој, синко, мили синко,
ене мома у градине,
у градине под малине,
куде ниже ситан ђерђев, -
с'е иглицу примациња,
тебе срце измациња,
с'е прстенче потропнује,
тебе срце издробује!
Немој, синко, мили синко!

 

неуточнено, Враня или Вранско - Изт. Сърбия; лазарска - на ерген (Хаџи-Васиљевић, Јован. Лазарице, српски народни обичај (у Врању и врањском округу). - Браство 4/1890, с. 86, № 5).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017