* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Слънцето трепти да зайде,
либе ми на сред друм заспало.
Грех ме бе да го отмина,
жал ми бе да го събудя.
Па легнах гърбом към него -
далеко - да го не събудя.
Кога се от сън събудих,
до мене мраморен камък.
И на него бе написано:
"Така е, либе, кат не знаеш,
кат не знаеш, либе, да либиш!"

 

Вършец, Берковско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017