* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Поминуам, заминуам,
пусти порти затворени,
прелазени, преградени
со две сламки ържанои.
Моме спиет среде дворе,
среде дворе на одърот,
над глава му - бърдак вода,
во бърдакот - киска цвете.
Не сум вода да прелеам,
не сум змия да се проврам,
не сум елен да прескочам,
не сум пиле да прелетам!

 

Струга - Македония (Миладиновци 1861, № 354; =БНПП 5/1983, с. 116).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017