* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Стояне, сине Стояне,
доходат ли ти, кино льо,
на белян Дунав девойки?
- Доходат, майчо, доходат,
вчера бе дошла едничка,
прала бе и заспала бе...
Пък я си стадо откарах
на Дунав да го напоя,
на сувакь да го накърмя,
та найдох мома заспала.
Чугях се, майчо, мислих се
дали да си я подмина
или да си я полюбя.
Та че я, майчо, облюбих -
из двете страни лицето.
Бели се сибер съсипа,
ясни се кърви лейнаха,
дребни се пилци сипнаха,
момински кърви да пият!

 

Стойките, Девинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров 1970, № 821 - "Целунал мома заспала"); чугях - чудех.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017